Сатурн

   Пръстените на Сатурн за първи път били забелязани от Галилео Галилей през 1610 г. Първоначално той помислил, че те са големи спътници на планетата. В писмото до своя благодетел, херцогът на Тоскана, Галилей написал:

 „Сатурн не е сам, а е съставен от три части, които почти се докосват и не се движат или изменят една спрямо друга. Подредени са на една права, успоредна на зодиака, средната част е Сатурн, който е около три пъти по-голям от страничните части“
 

   Галилео също ги оприличил на  „уши“ на планета. През 1612 година равнината на пръстените се ориентирала така, че те станали невидими. Италианския учен и астроном бил силно озадачен. „Погълнал ли е Сатурн децата си?”, се запитал Галилей, позовавайки се на гръцката митология, в която  бог Кронос (Сатурн) поглъща своите деца. Пет десетилетия по-късно, през 1655 г., холандският учен Хюйгенс потвърдил и обяснил видяното от Галилей. Той предположил, че Сатурн е обграден от пръстен.