Луна

   Наблюдавайки Луната през своя телескоп, Галилей открил, че тя е покрита с планини и кратери, и е тяло подобно на Земята. Известната от древни времена пепелява светлина, италианският астроном обяснил, като резултат от попадането на отразени от земната атмосфера слънчеви лъчи върху лунната повърхност. Всичко това опровергало учението на Аристотел за противоположността на „земното” и „небесното”. Земята вече можела да се разглежда, като тяло имащо един и същ произход с този на всички небесни обекти.

   Дългите наблюдения, които Галилей провел, довели и до откриването на либрациите на Луната.

   Забележка: Либрациите са много бавни колебания на Луната, видими за земен наблюдател, при нейното движение около Луната.