Юпитер

   При своите телескопични наблюдения на Юпитер, Галилей открил три „звезди”, а няколко дни по-късно и четвърта, които непрекъснато си менели положението една спрямо друга, но винаги се движели около планетата. Той правилно предположил, че това са спътници на Юпитер, които обикалят около него, както Луната около Земята. С това свое заключение, той опровергал един от основните доводи на противниците на Хелиоцентричната система, според който всички небесни тела се въртят около нашата планета и тя се намира в центъра на Вселената. След половин година наблюдения, Галилей успял да направи оценка на периодите на въртене на четирите спътника, но точното им изчисление станало едва по времето на Нютон. Галилей предложил, да се използва наблюдението на затъмненията на спътниците, за решаване на важния проблем за отмерването на времето. Той не можал да реализира тази своя идея, макар че работил над нея, до края на живота си.

   Названието Галилееви спътници, било предложено от немския астроном Симон Мариус през 1614 година, но в продължение на много години практически не се използвало. Галилей нарекъл четирите спътника „Медичиеви” звезди (в чест на братята Медичи). Едва през средата на 20 век, привичното за нас название Галилееви спътници, станало общоприето.